Влиянието на заболяванията на щитовидната жлеза върху бременността
Заболяванията на щитовидната жлеза са сравнително често срещани сред бременните жени. Хипотиреоидизмът (дефицит на тиреоидния хормон) се среща при поне 2 до 3 процента от бременните, докато хиперетиреоидизмът (повишени нива не тиреоидния хормон) се среща при до един процент от всички бременни.
В последно време Американската асоциация на щитовидната жлеза (ATA) създаде насоки, съдържащи препоръки за лечение на щитовидните заболявания по време на бременността (Повече информация). В следващите редове ще обърнем внимание върху някои от заболяванията на щитовидната жлеза, които могат да повлияят на бременността, както и на препоръките за изследване, лечение и превенция на тези състояния.
Хипотиреоидизъм и бременност
Често срещани симптоми на хипотиреоидизъм включват умора, покачване на теглото, непоносимост към студ и запек. Тиреоидният хормон на майката е нужен за развитието на плода. По време на бременността, количеството тиреоиден хормон, нужен както на майката, така и на бебето, се увеличава със средно 40 процента, затова при жените със заболявания на щитовидната жлеза, които възпрепятстват произвеждането на хормона, или при тези, чиято щитовидна жлеза е увредена от терапия с радиоактивен йод, или е отстранена хирургически, произвеждането на необходимото количество хормон не е възможно.
Предвид това, е много важно всяка жена, претърпяла хипотиреоидизъм, да уведоми своя лекар или ендокринолог веднага след като установи, че е бременна. Изследването на нивата на тиреоидния хормон е изключително важно, за да може да бъде съобразена дозировката на медикаментите, които подпомагат произвеждането тиреоидния хормон. Освен това периодичните кръвни изследвания са екзистенциално важни, за да се подсигури поддържането на нивата на тиреоидния хормон по време на бременността. Обикновено се препоръчва изследване на нивата на тиреоидния хормон на всеки четири седмици през първата половина от бременността. Това се прави с цел поддържане на нивата на TSH в кръвта под 2.5mlU/L, докато жената е подложена на терапия с хормонални заместители. TSH се произвежда в хипофизата и направлява щитовидната жлеза да преработи и разпространи хормона в организма. Прекалено високи или ниски нива на хормона в кръвта са индикация, че щитовидната жлеза не функционира пълноценно.
Друг, също важен въпрос по време на бременността, e наличието на антитела, наречени тиреопероксидазни антитела (TPO Ab). Този вид антитела е много често срещан при пациенти с болест на Хашимото, която е най-разпространената форма на хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза). Тези антитела са налични в организма, когато имунната система, която при нормално функциониране трябва да открива и атакува бактерии и други заплахи, бърка щитовидната жлеза с нещо „чуждо“ за организма и произвежда антитела, които атакуват щитовидната тъкан.
Препоръчително е при бременни пациентки с хипотиреоидизъм, да се правят изследвания не само на функцията на щитовидната жлеза (TSH), но и за наличието на този вид TPO антитела, поради опасността те да увеличат риска от спонтанен аборт или да породят други усложнения с бременността. Съществуват медицински данни, поито предполагат, че терапията с хормонални заместители намалява рисковете, и че ако има наличие на антитела, е още по-важно нивата на TSH да се поддържат под 2.5mIU/L. Това е сложен проблем, който трябва подробно да обсъдите със своя лекар.
Най-важният аспект от грижите за бременни пациентки с хипотиреоидизъм, е те да подхождат отговорно и да информират лекаря си, ако планират да забременеят или ако са в самото начало на бременността. Редовните изследвания на тиреоидния хормон, както и подходящите дозировки на медикаментите ще подпомогнат безпроблемното протичане на бременността и раждането.
Хипертиреоидизъм и бременност
Често срещани симптоми на хипертиреоидизъм, като умора, сърцебиене, тревожност и непоносимост към топлина, могат да се застъпят с обичайните симптоми при бременност. През първото тримесечие високите нива на нормалните хормони при бременност понякога могат да причинят леко завишени нива на тиреоидния хормон. Това обикновено се случва при жени с по-остри симптоми на гадене и повръщане. Тази форма на хипертиреоидизъм обикновено е предизвикана само от симптомите на бременността и след първото тримесечие, отминава заедно с понижаването нивата на хормоните, и не се нуждае от лечение.
Болестта на Грейвс е най-често срещаната форма на хипертиреоидизъм при младите жени. При нея имунната система не успява да различи щитовидната жлеза като част от организма и я атакува чрез антитела, които повишават активността й. Ако този тип хипертиреоидизъм не се лекува, може да бъде опасен както за майката, така и за бебето.
Медикаментите, използвани при лечението на болестта (метимазол и пропилтиоурацил-PTU) могат да причинят усложнения при раждането, въпреки че PTU е по-безопасният вариант през първото тримесечие от бременността. Жени, които страдат от болестта на Грейвс, трябва подробно да обсъдят възможностите за лечение със своя лекар, когато планират да забременеят. Една от опциите е премахване на щитовидната жлеза чрез операция или терапия с радиоактивен йод преди зачеване, за да няма нужда да бъдат използвани споменатите медикаменти по време на бременността. Друг вариант е да се продължи приемането на медикаментите (по-често PTU), но в минималните възможни дози. При някои пациентки с по-лека форма на болестта, би могло да се спре приемането на медикаментите веднага, след като се установи бременност. Важно е това да се прави само след обстойна дискусия с лекар и при постоянно наблюдение.
Значението на скрининга
Скринингът за наличие на заболявания на щитовидната жлеза при току-що забременели пациентки е обект на изследвания и интерес от години, тъй като заболяванията на щитовидната жлеза са много разпространени. Нещо повече, както вече споменахме, тези заболявания могат сериозно да повлияят както на бременната жена, така и на развитието на плода. Затова е напълно логично да се препоръчва скрининг за всяка бременна жена с подобни проблеми.
Лекарите трябва да се интересуват дали пациентки, планиращи да забременеят, имат минали или настоящи заболявания. Ако са налице рискови фактори, изследванията се препоръчват.
Рисковите фактори включват възраст над 35 години, симптоми, предполагащи нарушена функция на щитовидната жлеза, симптоми на завишен или понижен тиреоиден хормон, заболявания в семейството, затлъстяване и други.
Нивата на йод
Йодът е хранително вещество, необходимо за произвеждането на тиреоидния хормон. Бременните жени се нуждаят от диета, богата на повече йод, отколкото пациентките, които не са бременни, за да поддържат нормална функция на щитовидната жлеза. Дори лекият дефицит на йод при бременните се свързва с понижена интелигентност при децата. Бъдещата майка трябва да синтезира достатъчно от тиреоидния хормон тироксин и да го прати на плода в утробата си в ранния период на бременността, когато се формират мозъкът и мозъчната кора. Тогава плодът няма собствена щитовидна жлеза, която да произвежда тиреоидни хормони. Плодът започва да ги произвежда в шестия месец, след като вече се е формирал мозъкът му. А за да бъде интелигентно новороденото, то трябва да има качествено формиран мозък, особено кортекс - мозъчната кора, която определя нивото на интелигентност на човека.
Масово йодираната сол (сол, богата на йод), се смята за начин за борба с йодния дефицит. В България действа Националната програма за йододефицитната профилактика, тя е законово указана, според което солта, която приемаме, трябва да е йодирана. Една от основните мисии на масовата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с адекватен йоден прием. Много от бременните, особено в големите градове, употребяват алтернативни видове сол, смятайки ги за по-полезни.
Въпреки че, изследванията на кръвта и урината могат да идентифицират групи пациенти с риск от йоден дефицит, все още няма такава лаборатория, в която да се изследват йодните нива индивидуално. Следователно, препоръчва се всички бременни, кърмещи, или планиращи бременност женида приемат ежедневно 150 микрограма йод като добавка, независимо от приетия с храната
Бременните и кърмещите жени могат да задоволят нуждите си от йод, като употребяват йодирана готварска сол, храни, които се произвеждат с йодирана сол (хляб, сирене, мляко) и продукти, които са естествени източници на йод (риба и морски дарове).
В България все повече се употребява хималайска сол, розова сол, черна сол като се смятат за по-здравословна. Само че тези видове сол не съдържат достатъчно йод. Химическият състав на хималайската сол включва много елементи, но не всички са полезни. В състава й има и радиоактивни вещества.