Повишената функция на щитовидната жлеза, изразяващо се в повишено производство и секреция на щитовидни хормони, се нарича хипертиреоидизъм. Заболяванията на щитовидната жлеза, протичащи с хипертиреоидизъм, са:
Когато са в по-голямо количество отколкото при физиологични условия, щитовидните хормони водят до ускоряване на редица процеси в организма, което променя нормалното функциониране на различните органи и системи. От това произтичат и характерните за хипертиреоидизма симптоми:
Уголемяване на щитовидната жлеза
т.нар. гуша или струма. То е от различни степени. При най-леките степени на гуша щитовидната жлеза не е видимо увеличена. В тези случаи някои хорасъобщават за непоносимост към шалове, стегнати яки или вратовръзки. Наличието на гуша се установява от лекар чрез палпация (опипване) на щитовидната жлеза и ултразвуково изследване на шията. По-големите гуши са видими с „просто око”, като в някои случаи могат да са толкова големи, че да деформират шията, да са причина за задух и трудности при преглъщането.
Oтслабване на тегло
дължи се ускорената обмяна на веществата. Налице е загуба на тегло въпреки запазения, а понякога дори повишен апетит. Обикновено се касае за загуба на няколко килограма, но в по-тежките случаи при закъсняла диагноза може да се загубят над 50 % от телесното тегло. Отслабването може да е още по-изразено при съпъстваща диария – също симптом на хипертиреоидизма.
Нервност
обуславя се от влиянието на щитовидните хормони върху нервната система. Наблюдават се повишена нервност, раздразнителност, честа смяна на настроенията, тревожност, понякога депресия.
Проблеми с паметта
могат да се наблюдават отслабване на паметта, намалена концентрация.
Треперене (тремор)
дължи се на повишената възбудимост на нервната система при хипертиреоидизъм. Най-често засяга само ръцете.
Мускулна слабост
засегнати са най-често мускулите на бедрата. Затруднено е изкачването на стълби, вървенето срещу наклон нагоре, ставането от клекнало положение. Рядко има болка. В някои случаи може да са засегнатите мускулите на гръдния кош, участващи в дишането, което да доведе до чувство на задух.
Повишен апетит
въпреки запазения, а в много от случаите повишен апетит, е налице загуба на тегло. Това се дължи на забързаната обмяна на веществата при хипертиреоидизъм. Наблюдава се повишен глад за сладки храни. Понякога приемът на калории е толкова голям, че липсва типичното за хипертиреоидизма отслабване, а макар и рядко може да има дори напълняване.
Непоносимост към топлина
това се дължи на повишеното собствено производство на топлина в организма при хипертиреоидизъм. В резултат на това е налице непоносимост към топлина, обилно потене дори и при не особено високи температури. Заради повишеното топлоотдаване кожата е топла, мека и потна.
Повишено кръвно налягане
среща се в част от случаите. Характерно за хипертиреоидизма е повишаването на горната граница на кръвното налягане при по-ниска долна граница (напр. 140/70 mmHg).
Сърцебиене
обуславя се от влиянието на щитовидните хормони върху сърцето. Най-често е налице ускорен сърдечен ритъм (т. нар. тахикардия) - над 100 удара в минута. В някои случаи може да има прескачане на сърцето (аритмия). В тежките случаи, особено при хора, които имат увредено сърце вследствие на други заболявания, аритмията може да остане постоянна и да налага взимане на лекарства за цял живот.
Повишена кръвна захар
дължи се на влиянието на щитовидните хормони върху метаболизма. При хипертиреоидизъм може е налице покачване на кръвната захар над нормалните стойности. Състоянието е преходно, кръвната захар се нормализира при правилно лечение на хипертиреоидизма. При хора със захарен диабет може да се наблюдава временно влошаване на контрола на заболяването.
Диария
наблюдава се при някои хора, като се явява допълнителна причина за отслабването на тегло. Дължи се на повишена активност на червата и нарушена абсорбция на хранителните вещества.
Остеопороза/остеопения
намаляване на плътността на костите. Повишеното количество на щитовидните хормони при хипертиреоидизъм води до повишено разграждане на костта. При млади хора състоянието е напълно обратимо след нормализиране на щитовидната функция и изследвания в тази насока рядко се налагат. При продължитен нелекуван хипертиреодизъм, особено при жени след менопауза, може да е налице изтъняване на костите, намаляване на тяхната плътност до степен на остеопороза (което обективно се установява чрез специално измерване на костна плътност – ДХА). Тя от своя страна е свързана с повишен риск от фрактури. При хипертиреоидизъм по-често се срещат фрактурите на лъчевата и бедрената кост.
Менструални смущения
могат да бъдат с различен характер. Най-често менструациите се разреждат, понякога дори спират. Даже и при запазен менструален цикъл, чести са ановулатор¬ните цикли. Това може да е причина за безплодие.
Не е задължително всички симптоми да са изявени при един болен. По-често са налице само някои от тях, докато други са слабо изразени или липсват. Така например менструалните нарушения и повишена нервност за по-характерни за младите хора, при по-възрастните се срещат по-често отслабването на тегло и сърцебиенето. Симптомите са разнообразни и не са специфични само за хипертиреоидизма, т.е. срещат се и при други заболявания. Насочващо за хипертиреоидизъм е съчетанието на няколко от тях. Трябва да се отчита и фамилната обремененост, т.е. наличието на семейно предразположение за болести на щитовидната жлеза, наличието на гуша, съпътстващи автоимунни заболявания.