Ракът е заболяване на клетките, които са основната градивна единица на тялото. Човешкият организъм непрекъснато произвежда нови клетки, които ни помагат да растем,възстановява износената тъкан и лекува нараняванията. Обикновено клетките се размножават и умират в строго определена последователност.
Понякога клетките растат, разделят се и умират по не обичайния за организма начин. Това може да е дефект в кръвните или лимфни клетки в тялото. Много често тези дефекти водят до образуване на туморна тъкан. Туморът може да бъде доброкачествен или злокачествен.
Доброкачествен тумор – Клетките са консолидирани в единна формация и не се разпространяват до други тъканни и органи
Злокачествен тумор – Съставен от малигнени клетки
Ракът, който първо се развива в тъкан или орган, се нарича първичен рак. Злокачественият тумор обикновено носи името засегнатия орган или на типа клетки, от които произлиза.
Злокачествен тумор, който не се е разпространил в други части на тялото, се нарича локализиран рак. Туморът може да навлезе по-дълбоко в заобикалящаите го тъкани и може да развие собствени кръвоносни съдове процес, наречен ангиогенеза.
Когато раковите клетки растат и образуват друг тумор на ново място,това се нарича вторичен рак или метастаза/и. Новата локализация остава с името на оригиналния рак. Например ако рак на щитовидната жлеза се е разпространил в белите дробове се нарича метастатичен рак на щитовидната жлеза, дори въпреки че лицето може да изпитва симптоми, причинени от проблеми в белите дробове.
Карциномът на щитовидната жлеза се среща рядко и представлява 1% от всички злокачествени образувания. На 100 000 едва трима се разболяват в рамките на една година. По принцип може да се появи във всяка възраст, но своя апогей бележи между 40 - та и 50 - та година от живота на човека. Жените са три пъти повече засегнати от мъжете. При повечето карциноми ( в зависимост от вида на тъканта ) на щитовидната жлеза, ако своевременно са открити, шансовете за излекуване са много добри.
Причините за възникването на рака на щитовидната жлеза не са изяснени. Има определени фактори, които доказано увеличиват риска за това заболяване - рентгенови облъчвания в областта на шията в детска или юношеска възраст. Наблюдава се тъй наречения латентен период – заболяването се изявява едва след десет и повече години.
Гушата, която представлява доброкачествено увеличение на щитовидната жлеза, не представлява рисков фактор за възникване на карцином на щитовидната жлеза. Но ако една гуша съществува по - продължително време, това може да доведе до промяна на тъканта на щитовидната жлеза или да доведе до образуване на възли.
Злокачествените оразувания се проявяват най - вече като студени възли. Става въпрос за възли в щитовидната жлеза, които произвеждат много малко или не произвеждат тиреоидни хормони.
Някои от туморите на щитовидната жлеза могат да се предадат по наследство. Към тях най - вече принадлежи медуларният карцином F МТС. Около 70% от хората, които се разболяват от него не са наследствено обременени. Но при 30% e налице генетично предразположение. При наследствените заболявания често се среща MEN 2 - синдром ( MEN –мултиплена ендокринна неоплазия 2А ). При това заболяване медуларният карцином на щитовидната жлеза се съчетава с тумор на надбъбрека и аденом на паращитовидните жлези.