Това заболяване се нарича още фокална тиреоидна автономия. При това заболяване са налице един или повече възли, които произвеждат тиреоидни хормони абсолютно независимо от сигналите, подавани от хипофизата. Ако размерът на тези възли премине определена граница, нивото на тиреоидните хормони в кръвта се увеличава и е налице хиперфункция на щитовидната жлеза. Когато имаме един възел, той се нарича автономен аденом. Ако налице са повече възли, говорим за мултифокална автономия.
Ако произвеждащите хормони клетки са разпръснати по цялата щитовидна жлеза, говорим за дисеминирана автономия. Тъй като тези възли често растат много бавно, симтомите на хипертиреоидизъм се развиват в голяма част от случаите незабелязано за пациента. В началото се появат отделни признаци като сърдечни смущения, отслабване, нервност, проблеми със съня и намаляваща работоспособност. Едва години по късно се проявява пълната картина на хиперфункцията.
При пациенти с автономия и нормална функция на щитовидната жлеза при прием на йод в големи количества, например при ренгенови изследвания с контрастно вещество или прием на лекарства, съдържащи йод, може да се отключи хипeртиреоидизъм.