Вървях сред двуметрови растения царевица. 35 градуса ... а може би и повече. Вървях и оглеждах дали всичко с тях е наред, нуждаят ли се от нещо , освен от дъжд. А сърцето ми биеше неспирно...като пред първа среща. Не беше нормално сърцебиене, а такова ...различно, подсказващо, че този път не царевицата ще има нужда от помощ!!!
Така започнах моя път до срещата ми със страшната диагноза папиларен карцином, до раздялата ми с така ценната щитовидна жлеза и с началото на моя втори живот. На въпроса на моя баща: ”Защо?Защо на теб?” някак естествения отговор беше -Защо не???
Преди още човек да се превърне в пациент има право на избор. Когато официално получи титлата Пациент е много важен избора-кой път да избере! Аз избрах пътя на реалната ситуация, реалната прогноза за моето състояние и възможностиите , които имах, за да заживея пак нормално! Още в началото на този път срещнах човека, който ми помогна да го извървя до края и въпреки трудностите, с които се сблъсках да не губя никога вяра, че това е правилното решение. Проф.Пандев!
След двете операции по отстраняването на цялата жлеза и последваща за премахването на засегнати лимфни възли последва първата радио йод терапия. Ноември 2012. Всичко беше като по учебник - дозата, престоят, изследването преди изписването. Не беше обаче по учебник резултата от това изследване - метастази в белия дроб. Искам да призная,че от началото това беше най-страшния момент за мен. Дори първоначалната прогноза не ме беше стреснала толкова много. Беше неочаквано и за лекуващите доктори предвид малката ми възратс 30 години, тогава
Започнах да се страхувам от това какво ще последва, имах 3 годишно момченце и семейство, които не бяха по-малко уплашени от мен. Трябваше отново да се отърся от страха и паниката и да погледна нещата реално! Отново с помощта на Професора се срещнах с много негови колеги, говорихме за случилото се много, всички ми обясняваха какво означава, че радио йода е натрупал в белите дробове и до 6 месеца няма да има и помен от това. Бях подготвена, че ще има втора терапия. Започнах да се успокоявам, вътрешно усещах, че вървах по правилния път. А и здравословното ми състояние ми подсказваше това. Бях по- жива от всякога, записах поредна магистратура в Пловдив, която завърших с отличие. Дипломирах се като Магистър- Агроном.
Втората радиойод терапия беше проведена в гр.Есен, Германия през юни, 2013г. Преди приема на капсулата изследванията показаха, че в шията няма натрупване, т.е няма остатъчни тъкани и най-важното метастазите в белите дробове бяха изчезнали. Най-щастливия момент, когато съобщих новината на моя баща(вече бяхме разделени и той пътуваше за България). Най-щастливия плач, който ще помня цял живот!
Синът ми порастна, и вече искаше братче или сестриче. Изчаках максимално дълго да се уверя, че всичко с мен е наред, съпругът ми ми казваше :”Ще го направим ,когато ти се почувстваш здрава”. И така дойде моментът, когато само след няколко месеца видях двете чертички. Бях бременна с второто си дете. Направих всичко възможно , за да се уверя, че с бебето всичко ще е наред предвид моето заболяване. На 30.03 .2017 след една прекрасна и лека бременност в София родих Явор - един дар от Бога! 3.580 кг., 52 см. Здраво , червено бебе-Третокласника, както му викаха докторите. Задължителния бебешки скрининг беше с отлични резултати и въпреки липсата на щитовидна жлеза и две радио йод терапии имах едно здраво дете, кърмено 10 месеца. „Третокласника” вече е на 2 годинки...
Това е моята история много накратко. Радвам се , когато Професора сподели моя контакт с хора, които току що се сблъскват с това, през което преминах. Бих посъветвала всички, които вчера са чули диагнозата си да имат късмета да срещнат и усетят своя лекар, да се доверят и заедно да тръгнат по пътя, който трябва да изминат. Бъдете винаги информирани за състоянието си и за това, какво да очаквате! Търсете! И най –важното : говорете и споделяйте чувствата и опита си. Рака беше част от моя живот, която както с всички хубави и лоши спомени ще нося в сърцето си!
С ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ КЪМ ПРОФ. РУМЕН ПАНДЕВ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, ПОЛОЖЕНИТЕ ГРИЖИ, ЗА СЪВЕТИТЕ, ЗА ДЪЛГИТЕ РАЗГОВОРИ, ЗА УСМИВКАТА И СПОКОЙСТВИЕТО, КОИТО ВИНАГИ МИ ВДЪХВА! БЛАГОДАРЯ ВИ!
С уважение
Деси Стойчева, 37 г.
Гр.Варна
